Член-кор. Иван Гранитски Навършват се 100 години от рождението на Бенжамен

Член-кор. Иван Гранитски

Навършват се 100 години от рождението на Бенжамен Варон – неповторима, ренесансово талантлива персона, човек с хладнокръвен дух и неустрашим темперамент. Имах привилегията и високата чест повече от двадесет години да бъда другар с него и съвсем ежедневно да беседваме по най-широк кръг проблеми – от обществените трансформации в модерна България през разсъжденията, отдадени на немската философия (главно Хегел, Фойербах и Маркс) до великото наслаждение да чувам анализите на Бенджи за модерната икономическа, философска и обществена мисъл на Европа. В хода на многочасовите увлекателни беседи се родиха и концепциите за издаване на няколко книги с теоретическите разработки на Варон.

Издателство „ Захарий Стоянов ” сервира на читателите няколко издания на книгата „ Пътеки ”, в която влизат някои от анализите на мислителя. Всяко последващо издание биваше обогатявано и допълвано. Така се появи и „ Капитализмът – антагонист на човечеството ”, която обгръща най-важните и емблематични публикации на Варон. По своите интелектуални и метафизичен прозрения ни припомня традициите на нашите и непознатите класици на марксизма. И освен това, тя съдържа и хрумвания, които съгласно нас съставляват развиване на марксистката философска мисъл в края на ХХ и началото на ХХI век.

1

Неговото име проблесна като метеор при започване на 90-те години на трагичния ХХ век. Една след друга, основно във вестник „ Дума ”, започнаха да се появяват публикации, които като магнит привличаха вниманието на интелигентната аудитория, а и на по-широката общност. Разбира се, името на Бенжамен Варон бе известно и преди, само че в по-тесен кръг. А „ Дума ” и Стефан Продев го преоткриха още веднъж при започване на по този начин наречения либерален преход. 

На 3 юни 1994 година всекидневникът разгласява под заглавието „ Прозрението ” един изумителен документ. Става дума за Отвореното писмо на седмина почтени социалисти до Централен комитет на Българска комунистическа партия от 1 юни 1960 година, в което се подлагат на критика редица порочни страни на тоталитарната система. Публикувайки за пръв път този документ, Стефан Продев заслужено отбелязва: 

„ Четири години след 1956-а и осем години преди именитата Пражка пролет смели хора, предани откровено на социалистическата концепция, удариха камбаната на паниката и прозрението. Подобно на Бабьоф, който пръв видя грешките на Френската гражданска война, те направиха прорез на тоталитарното общество и погледнаха в бъдещето. И въпреки че заплатиха скъпо за своя кураж, помогнаха на умните и чистите да се осъзнаят. Това не е просто героизъм, а знамение, обезверен опит да бъде спряна машината на държавния социализъм. За страдание същата тази машина ги смаза, макар че не съумя да унищожи словото им. То е живо и през днешния ден и потвърждава по превъзходен метод, че истината е по-жива от терора на догмата. ” 

Един от интелектуалните мотори на Отвореното писмо е Бенжамен Варон. Личност, в която се съчетават високата добродетелност, ярката гражданска позиция и геният на теоретическото предусещане. Безстрашието и доблестта на Варон – този същински рицар на социалистическата идея – му отреждат сложен, съвсем мъченически живот в продължение на цели четири десетилетия. Несгодите обаче не могат да съкрушат неговия дух. Той остава правилен на своята идея и концепция. 

2

Времето след 1990 година е интервалът на възкресението на теоретика и философа Варон. Появяват се няколко публикации, които съдържат в съсредоточен тип редица евристични авторови хрумвания. В „ За диагнозата и за още нещо ”, „ Измислицата за „ ляв преход ” като политически опиат ”, „ За промяната на капиталистическата цивилизация ”, „ Към въпроса на юридическата и историческата нелегитимност на капитализма ”, „ Третият път – път за излизане от лявото пространство ”, „ Има ли опция капитализмът? ”, „ Социална реформация или деградация ”, „ Въпроси на социаллиберализма ”, „ Пазарите, страната, левицата ”, „ Глобализацията ”, „ Капитализмът е неприятелски на устойчивото развиване ”, „ От обществена реформация към радикална промяна на капитализма ”, „ Капитализмът – антагонист на човечеството ” Варон предлага изумително по задълбочеността си разрастване на някои от класическите марксически хрумвания, а нерядко спори и ги доразвива. Той ни сервира проницателен разбор на актуалното общество, на геополитическите и макроикономическите трансформации в международен мащаб и дава своите прогнози за бъдещото развиване.

Всъщност всяка една от тези публикации съдържа самобитни пролегомени към един научен, само че работещ модел, който изяснява бъдещото икономическо и обществено развиване на страните най-вече от европейския континент и по-специално от някогашния източен блок. 

Оригиналността на концепциите на Варон явно надвишава нивото на българското политическо и теоретическо мислене, а най-значителните пробиви, гърмежите от интелектуални проблясъци, в случай че можем по този начин да ги определим, са свързани с аналитичните авторови наблюдения върху процесите в лявото политическо пространство. Текстовете на Бенжамен Варон съдържат безапелационни причини срещу изказванията на някои наши откриватели, че в България през днешния ден няма хора, притежаващи способността да генерират откривателски хрумвания. Обратно – редица от тезисите на нашия създател могат да станат водещи и да оплодят теоретичната мисъл на европейската и международната левица през днешния ден.

Невъзможно е в границите на една къса записка да изброим всички приносни теоретически постановки на Варон. Нека тук посочим единствено най-важните, тези, които жалонират прекомерно плодотворна съгласно нас тенденция на мислене.

Варон безапелационно демонстрира, че парадигмата на Маркс за капиталистическо общество с увеличаваща се работническа класа не се сбъдна. Обратно, работническата класа по своята бройка понижава, а дружно с това се променя уверено, радикално характерът на труда и нейната позиция в обществото и производството. От такава позиция може да се твърди, че работническата класа като исторически индивид на смяната на капитализма стартира да изчезва. На нейно място обаче се появява нов индивид. За какво става дума? 

3

В края на ХХ век измененията в капиталистическата система доведоха до това, че капитализмът от антагонист на работническата класа се трансформира в антагонист на човечеството. Във връзка с това по целия свят пораждат многочислени обществени придвижвания, които освен съставляват новото планетарно гражданско общество, само че и по принцип отхвърлят господстващата капиталистическа система. Тези процеси протичат надалеч от обичайните синдикати и от институционализираните леви партии, които от ден на ден се отдалечават от концепцията за радикална промяна на капитализма.

Според Бенжамен Варон при новите условия коренното преустрояване на капитализма към този момент не изисква наложителното очистване на частната благосъстоятелност. Достатъчно е да се изведат на напред във времето критерии, които не са подчинени на определящата роля на икономическата рационалност. Когато на нея се отрежда подчинена роля, тогава можем да считаме, че капитализмът е задминат, че той е преодолян в интерес на едно друго общество, даже на една друга цивилизация. 

Срутването на Берлинската стена и изгубването на европейския действителен социализъм роди нова тенденция – връщане на социалистическото придвижване към първичния спор отпреди век – гражданска война или промени. Под въпрос се слага даже реформисткото крило. Твърди се, че капитализмът е естественото положение на човешкото общество, заради което за промени може да се приказва единствено в границите на този строй. И на тази основа ставаме очевидци на една „ реформаторска разновидност ” в лявото придвижване и отдалечаване от реформизма. А в действителност актуалната история изисква от левите партии да се трансфорат в партии на трансформацията, които я слагат в работа на революционните упования. Парламентарният темперамент на актуалните леви партии не би трябвало да ги отхвърля от фундаменталните цели на придвижването. Ето за какво съгласно Варон няма по-централен въпрос през днешния ден от този за стратегическите цели на лявото придвижване и за наложителното им разграничение от тактическите средства на деня.

Специфично българска нова теза е развитата от Бенжамен Варон режисура за коренно видоизменение на наемническото общество в общество на кооперация сред два капитала – натурално-веществения и трудовия. 

4

Съдбата отреди по този начин, че през последните години на XX век бях очевидец на откровеното другарство сред няколко ярки и неординарни персони. Присъствал съм на стотици срещи сред Бенжамен Варон, Стефан Продев и Валери Петров. Разговорите сред тези велики люде постоянно бяха заредени с силата на интелектуалното откривателство. Бенжамен Варон излагаше своите революционни хрумвания с хегелианска систематичност и ги илюстрираше с безчет юридически, стопански и метафизичен причини. Ерудицията му впечатляваше присъстващите и ги подтикваше към спонтанни полемики, които от време на време продължаваха до посреднощ. Често пъти, преди да се появят като публикации във в. „ Дума ”, той ревизираше дълбочината на причините и общото звучене в разговор със своите другари. В такива мигове, наблюдавайки тези свободни духове, постоянно съм си мислил, че те наподобяват на философи от времето на Сократ и Платон, чийто полет на въображението и мисълта не може да бъде спрян от историческите и времевите ограничавания. 

5

Социалната концепция е жива. Тя се развива и намира своите нови вдъхновители и теоретици. Бенжамен Варон без подозрение е най-блестящата и безапелационна илюстрация в това отношение.  Неуморни са неговите пътешествия из дебрите на теорията и  размишленията за така динамично изменящата се обществена процедура на левите хрумвания.

Наблюдавайки тази разностранно талантлива, съвсем ренесансова персона, ние се удивявахме от нравствения му издръжливост, упоритостта в преследването на благородни дела и цели и неизтощимостта на теоретическите му откривателства. В подобен проект той ни подсещаше за първопроходците на социалистическата концепция, за чучулигите, чиято вътрешна освободеност и достойнство на духа са оставили и оставят отпечатък върху цели столетия.